Изтегли в PDF форматТемите в брой 7 за 2024 г.:
ЗАЩО ИМЕННО ПРАВОСЛАВИЕ?
Професор Алексей Осипов
ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ!
Андрей Ткачев
ПРЕСТАНИ ДА СЕ САМОУНИЩОЖАВАШ!
Свещеник Евгений Лищенюк
МОНАХЪТ- ПИЯНИЦА
( Истинска история)
ЗАЩО ИМЕННО ПРАВОСЛАВИЕ?
Професор Алексей Осипов
,, И ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ИСТИНАТА, И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ“
(Йоан 8: 32)
В своята история християнството, както и всички световни религии, е претърпяло много разколи и разделения, от които са възникнали нови формации, съществено извратили изначалната вяра. Най-сериозни и известни сред тях са католицизмът, откъснал се от Православните църкви в XI век, протестантизмът на XVI-то столетие, възникнал в Католическата църква.
Къде е истинското християнство?
СВЕТООТЕЧЕСКИ ФУНДАМЕНТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Най-главна особеност на Православието, за разлика от другите християнски изповедания, се заключава в правилното разбиране на Свещеното Писание, както и всяка истина на вероучението и духовния живот е възможно единствено на основата на съборността, съсредоточие на която се явява съгласуваното учение на светите отци.
Естествено става дума не за единичните мнения, а за общия консенсус в учението по даден въпрос. Тази особеност на Православието се обяснява с това, че съгласието на отците със силата на светостта на техния живот свидетелства за богооткровения характер на техните учения и затова то се явява единствен достоверен критерий по всички въпроси на християнската вяра и живот. Извън този критерий, както богословието, така и духовният живот губят своята достоверност и се израждат съответно в безплодна философия и лъжовен (прелестен) мистицизъм.
Ето как пише за значението на този принцип светителят Игнатий Брянчанинов: ,,Не смятай за себе си, че е достатъчно да четеш Евангелието, без да четеш светите отци! Такава мисъл е горда и опасна. По-добре да те доведат до Евангелието светите отци: четенето на светоотеческите писания е родител и цар на всички добродетели. От четенето на отеческите писания Научаваме за истинското разбиране на Свещеното Писание, на правата вяра, на живот. Този светоотечески критерий в Православието се явява основополагащ за оценка истинността на всяко мнение и учение на църква, наричаща себе си християнска.
Съвсем други са критериите, които се наблюдават в инославните изповедания.
Превод от руски език: Валя Марчелова
ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ!
Андрей Ткачев
Когато започнеш да се опитваш да изпълняваш библейските заповеди, да живееш в лоното на Църквата, усещаш колко това е сложно! Не ти се удава и ти се иска да получиш от духовника насърчаващ съвет. Помните ли финала на филма ,,Остров“, когато отец Анатолий, на въпроса на младия свещеник ,,А ние как да живеем?“, отговори: ,,Живей, както живееш“.
Е, да пробваме!
Преди всичко искам да ви кажа, че това, което е всъщност вътрешният кръст на всеки, решил да поеме по духовния път, ми е добре известно. Пробваш, но не се получава. Сто пъти опитваш, и сто пъти не става. И не се отчайваш, започваш сто и първия път и пак не се получава. Разбираемо е…
За собствено и ваше утешение ще кажа, че трудът по изпълнението на заповедите е най-необходимата възможност за човек да му се открие неговата немощ! Какво научава човек, започвайки да спазва заповедите? Открива НЕМОЩТА! Такъв е интересният светоотечески глас, който ни казва: по мярата на изпълнението на заповедите, ти откриваш своето несъвършенство. Човек ще бъде спасен не заради подвизите, не заради трудовете, а заради вярата и смирението! На смирение човек се научава чрез опознаване на своята немощ, която на свой ред, се открива чрез опитите на човек да изпълнява заповедите.
,,Какво е твоето правило?“ – попитали човек, който много години преживявал в сериозни трудове.
,, Какво е правилото ми ли? Налагах си разни правила – и малки, и големи. Когато ги изпълнявах, се възгордявах. Когато не ги изпълнявах – унивах. А днешното ми правило е: Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“.
От всичките молитви, които знам,
пея в душата си или чета на глас,
една единствено ми вдъхва чудна сила –
молитвата „Господи, помилуй!“
И макар и вече близо до финала,
но с горящи сълзи, макар с изсъхнала телесна сила,
Повтарям непрестанно:
„Господи, помилуй!“
Душа, завършила живота земен свой,
продължавай с таз молитва – не с друга!
Макар и в гроба продължи,
с надежда „Господи, помилуй!“
Бог не желае погибелта на човека, Той прекрасно разбира нашите несъвършенства- знае ги и ги понася. Съзерцанието на Христос Разпнатия и радостта от Христос Възкръсналия достатъчно утешават измъчената душа. Ние се спасяваме не поради делата си, а по милостта Господня. Това е голямо утешение за човека – ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПРЕСТАНИ ДА СЕ САМОУНИЩОЖАВАШ!
Свещеник Евгений Лищенюк
Самобичуването, самоугризението, вътрешната потиснатост – всичко това е удобно оръжие в ръцете на врага на нашето спасение. Той хитро представя тези пагубни за душата явления като смирение и покаяние.
Именно дяволът ни внушава, че трябва да правим всичко свръх собствената ни мяра, да упражняваме насилие над себе си, с мъка да вървим по духовния път.
И заради това, когато четем словата на апостола ,,винаги се радвайте“, очите ни широко се отварят от учудване – ,,каква ти тук радост?“. Човек, потопен в състоянието на постоянно самоизмъчване, чувство на безизходност, отсъствие на надежда, се бои от всичко и може лесно да бъде манипулиран и управляван, той е лишен от атмосферата на духовно творчество и евангелска свобода, а именно това иска лукавият – да ни управлява, да се надсмее и издевателства над нас, така че дори по равното да се спънем, от животворящото лекарство да се откажем, отворените за нас врати на спасението да затръшнем с крак, съдът с изцеляваща вода да разбием о камъка. Да се лишим от СПАСЕНИЕТО!
Успокой се, Бог не иска невъзможното от теб.
Живей, както можеш: моли се според силите си, труди се, колкото можеш, благотвори според възможностите си.
Не се опитвай да надскочиш себе си – никому не е нужно!
Снеми маската на супергерой- ти си Човек! Човек със своите недостатъци, слабости и немощи – един истински микрокосмос! Изразявайки се с думите на един съвременен проповедник: ,, Остави зад гърба си нервозността на манията за съвършенство“!
Мислите ли, че Бог не знае какви сме, доколко са силите ни? Нима сме Му нужни болезнено отеготени, възмутени, озлобени, безрадостни?!
Въздъхни, успокой се,.. смири се – прави, което можеш… Може да не е много, може да е едва-едва, но го прави с радост!
Прави го без вътрешно напрежение и с БЛАГОДАРНОСТ! Бог е с теб!
Превод от руски език: Марина Тодорова
МОНАХЪТ- ПИЯНИЦА
( Истинска история)
На Света гора имало монах, който живеел в Карея. Всеки ден пиел, а като се напиел предизвиквал скандали с поклонниците. Когато умрял, група вярващи побързали да споделят със стареца Паисий радостта си, че най-накрая проблемът със скандалите е разрешен.
Отец Паисий им отговорил, че знае за смъртта на монаха и за това как ангелското войнство е дошло, за да отнесе душата му.
Поклонниците, недоумявайки, проявили недоверие към думите на стареца Паисий. Един от тях го помолил да им обясни какво точно има предвид.
Старецът Паисий им разказал следното:
Монахът бил родом от Мала Азия, точно преди съдбоносните събития, когато турците събирали момчетата от семействата им. И за да не го оставят сам у дома, родителите му го вземали със себе си на полето, където жънели, а за да не се разплаче и ги издаде, прибавяли алкохол в млякото му, за да спи. По тази причина, когато пораснал, бил пристрастен към алкохола. Лекарите го посъветвали да не създава семейство и така той решил да стане монах и отишъл на Атон.
Там се срещнал със стареца Паисий и му споделил, че е алкохолик. Старецът му определил правило: да прави поклони с молитва към Пресвета Богородица, за да му помогне да намали количеството алкохол до една чаша. След година борба и покаяние, му се удало да намали количеството алкохол от двадесет на деветнадесет чаши на ден. Борбата продължила и за всичките си години на монашество, достигнал до две-три чаши на ден.
Макар и с това незначително количество, той все пак се напивал и скандализирал дошлите на поклонение християни, които виждали в него само монаха-пияница. Но Бог виждал как той, като истински воин, с голяма ревност и усърдие ежедневно се борел и преодолявал страстта си.
И така, нека не бързаме да съдим, защото невинаги можем да знаем за вътрешните борби на този, когото така лесно осъждаме!
Превод от руски език: Валя Марчелова