Изтегли в PDF форматТемите в брой 8 за 2024 г.:
ДА ПОКАЗВАМЕ НА ДЕЦАТА БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА С ЖИВОТА СИ
Свещеник Спиридон Скутис
КЪДЕ В СЪРЦЕТО НИ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОБРЕДНОСТТА И ЖИВАТА ВЯРА?
ПРОТОИЕРЕЙ ПАВЕЛ ВЕЛИКАНОВ
ПОУЧЕНИЯ И ПРИТЧИ
Преподобни Антоний Велики
ЗА ЖИВИЯ КАМЪК
Свети Николай Сръбски
ДА ПОКАЗВАМЕ НА ДЕЦАТА БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА С ЖИВОТА СИ
Свещеник Спиридон Скутис
Трагедия за всеки свещеник е да кръсти младенец, който никога повече няма да бъде доведен в храма. Вземаш го на ръце, потапяш го в купела в името на Света Троица и не го виждаш никога повече в храма. И вътрешните сълзи те задушават: ,,Защо?“.
Има родители, които кръщават децата си, просто за да изпълнят един ритуал по даване на име, който извън църквата прераства в обилно празненство с ядене и пиене! Такива изобщо не се вълнуват от по-нататъшно духовно израстване на детето и спасението на неговата християнска душа!!! За Царството Небесно никак и не мислят, камо ли да разговарят по тези въпроси с детето, но затова пък от ранна възраст му организират обучение по музика, танци, чужди езици… Раждаме и после отглеждаме детето като бездушно същество, хранейки го с всякакви плевели, вместо с Хляба на Живота, Който е Господ Бог!
Някои родители подлудяват, когато детето им престане да ходи на баскетбол или на английски, но ако не посещава храма, не се изповядва и причастява – тогава никакъв проблем! Дори има такива, които казват: ,, Е, та той е вече голям, какво да прави в църквата?!“. А когато се случи нещо, тогава започват да хленчат: ,, Какво стана с моето дете, защо така?! Господи, смили се над него!“
Болшинството родители не искат и да чуят за Църква. ,,Ти, какво, поп ли ще ставаш, че тъй често ходиш на църква?“ или ,,Отче, да не би да искате да направите сина ми монах?!“…
Особено сложно е при бащите. Те са на мнение, че ходенето на църква е за жените. ,, Махни ми се от главата с този пост, отивай майка ти да ти разкаже!“… При това внушават на децата си, че грехът е някакво младежко мъжество. Такива бащи предначертават за своите синове пътя към погибел: ,, Бъди мъжкар! Трупай опит, срещай се с повече момичета – нали знаеш, татко ти няма да ти даде лош съвет!“.
И после се учудваме накъде върви съвременното общество. Нали престъпник не се става за един ден – личността се формира в продължение на много години, в които душата постепенно бива опустошена. Това ли желаеш за детето си? Тогава просто му кажи, че светът наоколо е по-важен от Христос и бъди уверен, че си дал най-точната посока към пропастта!
Има и родители, които водят децата си до навършване на 7-годишна възраст, защото дотогава могат да се причастяват без Изповед, а после изчезват… При това причастяват само децата си, а те самите никога не участват в Божествената трапеза, или пък само на Рождество и Пасха – ей тъй, както се казва – ,, за здраве“! Като че ли Господ претърпя Разпятие и Възкресение не заради всички нас, а само заради децата! Такива родители гледат на Причастието като на нещо, посредством което Бог ще запази техните деца.
Това наистина е страшно! Детето се приобщава с Христа, а родителите стоят до него – безучастни и безразлични! И малките, след светото Причастие, питат недоумяващо: ,, Тате, мамо, а вие защо не се причастихте? Нима Господ не е дошъл и при вас?“. Наистина е страшно и тъжно! Защото Господ говори на родителите чрез устата на техните деца!
Време е да бъде разбрано, че Църквата не е място, където се сключват сделки с някакво свръхестествено естество, към което се обръщаме изключително с молбата да бъдем здрави, а във всекидневния живот просто забравяме за него. Пораствайки, децата разбират цялата лъжливост на тази позиция и ставайки по-големи, започват да й се противят- и напълно разбираемо!
Животът с Бога е връзка, която децата искат да видят и в своите родители! В противен случай, те ще възприемат Църквата като някакво антично светилище, където цари култ към някакво същество, нямащо нищо общо с истинския живот.
Да показваме на децата Божествената истина и живота в Църквата не само на думи! Да бъдем причастни на Бога и да Го изповядваме с живота си!
Свети Йоан Златоуст учи, че родителите непременно ще дават отговор за своите деца пред Бога. И това е изключително сериозно. Ние забравяме, че целта на раждането на деца, не е просто за да бъде продължен родът, а да бъдат доведени при Бога, да станат святи.
Скъпи родители, молете се заедно със своите деца, разказвайте им за Царството Небесно, за спасението на душата! Отхвърлете земната суета, която е плевел, и рано или късно ще се превърне в пепел. Молете Бога и Пресветата Богородица да се спасят душите на децата ви!
Стремежът на родителите не бива да е насочен към това, да видят детето си на обществения пиедестал и да се гордеят с талантите му, а да възжелаят то да стане ,,звезда“ в Царството Небесно, а значи – във вечността! НИ!
Превод от руски език: Валя Марчелова
КЪДЕ В СЪРЦЕТО НИ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ОБРЕДНОСТТА И ЖИВАТА ВЯРА?
ПРОТОИЕРЕЙ ПАВЕЛ ВЕЛИКАНОВ
,,Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. …
А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.“ ( Мат.15:1,2, 12-20).
Ситуацията около конфликта между Иисус и фарисеите изглежда донякъде странна. И действително, какво лошо има в това, преди ядене да се мият ръцете? Дори и погледнато от хигиенна гледна точка…
За да разберем, че в това има интрига, трябва по-внимателно да се вгледаме – за какво умиване става дума. За всеки иудеин е важело предписанието, преди вкусване на хляба да извършва ритуала измиване на ръцете. За тази цел се е ползвала специална кана с две дръжки, които се намирали една до друга. Последователно, върху издигнатата нагоре ръка се изливала водата, така че от пръстите се стичала към лакътя. След това ръцете се сменяли; нечистата ръка хващала неизмитата дръжка, а впоследствие измитата ръка хващала чистата дръжка и връщала стомната на мястото й. Както се вижда, тук става дума не просто за хигиена. Това е ритуално умиване на ръцете от нечистота, за да не влезе тя чрез вкусването на хляба вътре в човека.
Но откъде тази необичайност на ритуалната чистота?! Отговорът не е труден. Чрез разбираемата опозиция ,,чист – мръсен“ е по-лесно да се осъзнае, кое е правилно и кое- не. И това разделение на ,,добро“ и ,,лошо“ е прекрасен педагогически похват, без който е невъзможно човек да се научи, в това число и на нравствено ниво, да ги различава. Особено когато в реалния живот всичко е сложно и многопланово.
В какво Иисус упреква евреите ( ако погледнем от тази перспектива) в откъса от Евангелския текст? В това, че хубавият, сам по себе си, и правилен ритуал на умиване е станал самодостатъчна симулация, фалшификация. Вместо да насочи вниманието вътре в себе си, върху своите мисли, чувства и преживявания и именно там да не допуска нищо зло и нечисто, човекът е прехвърлил акцента върху самия обряд, който естествено, сам по себе си, не е в състояние да го избави от нечистите мисли, нито от нечистите пожелания.
О, как ни се иска и в Църквата да има такива ,,вълшебни копчета“, които като натисне човек, да се избави от цялата нечистота на душата си. Да се доближи до светите мощи или до чудотворен образ, да се поръси с вода от някое аязмо и още такива неща, и цялата мръсотия на мига да бъде измита! Колко лесна, проста и достъпна би била тогава нашата вяра! Само да се добереш до ,,копчето“ и да успееш да го натиснеш.
Но за щастие, Господ чрез Евангелието категорично ни предпазва, показвайки ни, че няма такива ,,вълшебни копчета“ в Църквата! НЕ, няма! Всяка светиня – от най- скромната обикновена хартиена иконка, до особено значимите в Църквата, каквито са Тайнствата, са способни да вършат чудеса, но само прие едно условие! Самият човек да бъде активен и съзнателен, жив участник в този процес на освещение и очистване! И тогава се задейства чудото на Божествения резонанс – свободният избор на осъзната крачка към Бога бива понесен от Неговата сила, пред която никой и нищо не може да устои.
Колко е важно в духовния живот човек да се научи правилно да използва външните ритуали и обреди, без да ги обезценява и пренебрегва, но и да не ги превръща в самодостатъчни истукани (идоли)!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПОУЧЕНИЯ И ПРИТЧИ
Преподобни Антоний Велики
Когато затвориш вратата на своето жилище и останеш сам, знай, че до теб е определеният ти от Бога Ангел, когото елините наричат домашен дух. Той не дреме и винаги намирайки се до теб, вижда всичко – не можеш да го излъжеш и тъмата не те скрива от него. Заедно с него усещай и Бога във всичко около теб. Защото няма място или вещество, което да не е от Бога, Който е над всичко и всичко държи в ръката Си!
***
Архимандрит Кирил (Павлов)
Каквито и тежки скърби да имаме, колкото и дълго да продължават, вярвай, че Господ може да ти помогне и рано или късно да облекчи страданията ти, ако имаш твърда и непоколебима надежда в Неговото милосърдие. За Господ всичко е възможно и Той е в състояние за един миг да обърне мъката ти в радост.
…Понякога желаем веднага да се изпълнят нашите молби и молитви, без да си даваме сметка, че Бог по-добре от нас знае кое е полезно и кога да ни изпрати утешението. Чрез понасянето на скърбите и телесните страдания Господ лекува нашата душа, приготвяйки я за бъдещия живот, научава ни на смирение и нелицемерно упование на Неговата милост. Когато сме налегнати от страдания и мъки, е свидетелство за това, че Господ ни е обградил с особено внимание!
***
Човек попитал едни старец:
– Какво добро дело да извърша?
Аввата му отговорил:
– Не все ли дела са равни? Писанието казва, че Авраам бил страннолюбив и Бог бил с него. Илия обичал безмълвието и Бог бил с него. Давид бил кротък и Бог бил с него. Така че, прави, което желае душата ти, но главното е да пазиш чистотата на своето сърце!
***
Човек попитал един свещеник:
– Не ми е ясно защо нашият Господ е дал заповеди: да обичаме Бога и да обичаме ближните си? Нима не е достатъчно да обичаме само Него?
– Разбира се, напълно е достатъчно! Но как ще можеш да измериш своята любов към Бога?- отговорил свещеникът.
Замислил се човекът и казал:
– Няма как!
– Ето, заради това Бог е дал и другата заповед, защото тя е мярка за първата!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ЗА ЖИВИЯ КАМЪК
Свети Николай Сръбски
“ Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство…“ (1Пет. 2:4–5).
Братя, какво означава камъкът, ако не постоянство? Братя, на какво ни учи камъкът, ако не на постоянство? А живият камък означава безсмъртие. Жив камък апостолът нарича Господ Иисус Христос, защото е безсмъртен и дарява безсмъртие. Живи камъни апостолът нарича и християните, като причастници на Христовото безсмъртие.
Братя, какво, по мнението на невярващите, настъпва с човека в края на краищата? Според тях, с човека се случва това, което и с камъка: човекът умира, става безчувствен и под въздействието на средата се превръща в прах. Така и верните, и неверните сравняват човека с камък; неверните – отчитайки мъртвостта и безчувствеността на камъка, а вярващите – имайки предвид стабилността и твърдостта на камъка. За едните той е символ на смъртта, а за другите – символ на безсмъртието!
Наистина, без Христа хората са били и завинаги ще си останат мъртви като камъни. Но Христос е Живият Камък и само се допрете до Него, и ще станете живи камъни! Строейки дом, строителят използва само такива, които са одялани и подготвени, за да бъдат по подходящ начин наредени до другите камъни в стената. А тези, които не са одялани, които са необработени, непригодни и нестабилни, се отделят и изхвърлят. Строейки дом или храм на Своето безсмъртно Царство, Христос избира хората така, както строителят камъните, но според единствен признак, а именно – да бъдат духовно живи!
Духовно мъртвите хора Господ отхвърля като непригоден материал, а приема само тези, които са живи, подобни Нему, и по подходящ начин могат да бъдат поставени редом с другите, тоест – ангели, пророци, апостоли и всички светии.
Давайте, братя, да се стараем да станем свещен материал за свещения дом на Царството Христово, което Той строи денонощно, за да бъде напълно завършен в края на времената!
О, Господи Иисусе, Създателю на Царството Небесно, оживи ни с Твоя Дух Светий и ни вгради като живи камъни в дома на Твоята вечна слава. Тебе подобава слава и хвала вовеки! Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова