Страдание на света мъченица Анисия Девица

При царуването на нечестивия император Максимиан^[1] , в славния град Солун, живеела една девойка на име Анисия, дъщеря на богати родители християни, които я възпитали в страх Божий, така че по добродетели тя растяла по-бързо, отколкото на години, понеже родителите ѝ я кърмели повече с истините на вярата и на благочестието, отколкото с мляко. Щом минали младенческите ѝ години и Анисия пораснала, родителите ѝ старателно я обучили на цялата книжна мъдрост. Надарена с разум, Анисия бързо и лесно усвоявяла всичко и проявявала на дело достойни за учението плодове. Изпълнена с Дух Божий, тя притежавала истински ангелски нрав, а лицето ѝ светело с несравнима красота. По това време тя рядко излизала от къщи и скривайки в горницата своята красота, често си казвала с прискърбие:

– О, колко измамен е животът на младостта, погубваща едни и погубвана от други! Добра е старостта, но, горко ми! Продължителността на времето ме изпълва със скръб, защото ще се наложи да я чакам дълги години, дълги години ме делят от небето!

И Анисия никога не преставала да призовава на помощ Христа, прекланяйки колене и проливайки обилни сълзи на земята. Когато родителите ѝ отишли при Господа и тя станала наследничка на бащиното имущество, почнала да размишлява какво да прави с богатството си. Защото родителите ѝ били събрали огромни съкровища сребро и злато, обширни имоти, грамадни стада, безброй роби и робини, скъпи копринени и златотъкани дрехи, златни съдове, украсени с бисери и скъпоценни камъни и сияещи с великолепието си. Като видяла всичко това, света Анисия казала:

– Как да се спася сред толкова земни богатства? Как да настъпя главата на древната змия – дявола, и да преодолея силата му? Но аз зная какво да сторя: против змията ще употребя змийска хитрост. Както тя ежегодно се обновява, събличайки старата кожа от себе си, така и аз ще се избавя от богатствата си. Защото те нанасят голяма вреда на употребяващите ги за зло и поразяват с неизцерима отрова всички, които ги събират, а скъперниците и немилостивите свързват с оковите и мрежите си. Притежаването на имоти приучва към гняв и трупа богатство с измама и с неправедна мярка, скъпите дрехи научават на тщеславно поведение и въвличат в грях; златните верижки и огърлици заставят главата да се повдига горделиво, защото желаят хората да ги видят и да ги похвалят. И така, ето как ще постъпя с тях: ще бъда тяхна естествена господарка, преди те да получат неестествено господство над мен. Ще стана наистина тяхна господарка и ще ги изразходя за благо, като заедно с това ще избегна поражданите от тях изкушения. Ще намеря за тях надеждна охрана: ще ги вложа като в съкровищница, в домовете на вдовиците, сирачетата и сиромасите. И верен е поръчителят ми, Господ, Който ще ми въздаде не двойно, а стократно, и ще ме направи участничка във вечния живот. Ще раздам всичко, за да получа всичко в цялост, умножено по сто, и като го раздам, ще взема кръста Христов. Защото тогава ще ми бъде по-лесно да последвам Христа, като оставя земното на земята, за да живея с ангелите на небесата. По-добре да избегна пагубния и нечист живот и да възжелая непреходен живот и духовни подвизи. Ще заменя временното за вечно: ще почета нетленния брак, ще пребъдвам в целомъдрие и ще съхраня за Създателя тялото си чисто. Сега е време за търговия, докато има тържище. Нека гоненията и преследванията да ми изходатайстват награда на небесата. Нека мъчителите и мъките да ми открият достъп до райските утехи; а раните и тъмницата нека ме въведат в Христовия чертог. Защото не само мъжете получават въздаяния, но и жените се сподобяват с венци.

Така говорела тя в себе си и се молела през сълзи:

– Господи, Иисусе Христе! Светлина моя! Източниче на безсмъртието! Корен на нетлението, неизказано заченат в девствена утроба и след рождеството съхранил девството на Пречистата Си Майка! Благи Господи, направи така, че и аз да вляза в лика на девствениците и да не бъда отлъчена от Твоя чертог! Включи ме в числото на мъдрите девици^[2]  и ме сподоби да Те посрещна с неугасим светилник, да стана причастничка на Твоята слава, като свърша непорочно подвига си!

Като се помолила така, света Анисия веднага продала цялото си имущество и при това не на тази цена, която то струвало, и не по този начин, както това става обикновено при пазарните покупко-продажби. Защото тя казвала на купувача:

– Знай, че продаваните вещи принадлежат на бедните и сиромасите. Затова определи справедлива цена, за да получиш заедно с вещта и въздаяние, защото Господ е праведен и обича правдата, и въздава по правда.

Когато било продадено цялото имущество, тя започнала да раздава придобитите пари на бедните и на страдащите затворници. Като влизала сама във всички тъмници, светицата не само давала на затворниците всичко нужно, но и собственоръчно им служела, и особено на тези, които след много мъчения и рани не можели да се обслужват сами. Такива тя лекувала, като ги мажела с мехлеми и като превързвала раните ми, утешавала скърбящите, посещавала лежащо болните и им помагала чрез богатството си. Обикаляла площади и улици и с щедра ръка давала обилна помощ на всички бедни и болни, лежащи на сметището, които намирала. При това тя си казвала:

– Няма да търся утехи и наслади в богатствата, които в деня на съда не ще се сравнят дори с капка вода.

А когато изразходила всичко до последната монета, без да остави нищо за себе си, тя се затворила в една горница и с труда на ръцете си започнала да добива необходимата за тялото храна, като с пот на лицето си ядяла хляба си, следвайки словата на апостола: “който не иска да се труди, не бива и да яде”^[3], понеже християните трябва да се хранят от труда на ръцете си. Подвизавайки се в молитви и пост, тя живеела подобно на безплътна. Като привикнала към подвизите и към суровия живот, тя прекарвала дните си в трудове и в четене на божествени книги, а нощите – в псалмопения и молитви. За легло ѝ служела земята, вместо мека постелка имала само една тръстикова рогозка, вместо топли одеяла – скъсани дрипи. Спяла съвсем малко, защото си казвала:

– За мен не е безопасно да спя, когато врагът ми бодърства.

При това светицата проливала обилни сълзи и въздишките ѝ били по-многобройни от думите, излизащи от устата ѝ. Тя била обзета до такава степен от Божествената любов, че когато прекланяла колене за молитва, ѝ се струвало, че пада в нозете на Спасителя и ги целува, и с косите си изтрива праха от нозете Господни^[4]. У нея имало непрестанно желание да се освободи от връзките на тялото и да живее с Христа^[5]. И тя, молейки се, се удряла в гърдите и казвала:

– Всемогъщи Господи, Боже, Отче на Единородния Твой Син Иисус Христос, нашия Господ и Бог, и Спасител, Седящ на престола на Твоята слава! Ти, Комуто служат хиляди по хиляди архангели и Комуто предстоят десетки хиляди по десетки хиляди подчиняващи се на повелението Ти престоли, господства, начала и власти, Когото хвалят херувимите и непрестанно славословят серафимите, пеейки трисветата песен! Ти, Който Си потопил в адските бездни надигналите се против Тебе духове и си свързал с неразрушими окови лишилата се от Твоята благодат змия, като си низвергнал престола ѝ на земята, лишил си я от небесно служение и от блажен живот и с позора на кръста си потъпкал гордостта ѝ! Ти, Който си ни пратил от непорочните Си недра Бога Слово, предвечния Спасител на душите ни, роден от Светия Дух и от Дева Мария и чрез Него си подирил погиналото, утвърдил си немощното и си изцерил съкрушеното! Тебе призовавам от цялото си сърце аз, смирената и грешна Твоя рабиня. Ти, Който знаеш мислите на всеки човек и си разпалил в сърцето ми гореща любов към Теб, ела и спаси мен, недостойната Твоя рабиня, защото Теб желая, Тебе търся и към Теб се прилепям с цялата си сила. Господи, Сине Божий, приеми молитвата ми, която Ти принасям със сърце съкрушено и с дух смирен. Иисусе Христе, не презирай мен, за която си бил прикован към кръста, удрян по страните, за която си пил жлъчка с оцет, вкусил си горчива смърт, а на третия ден си възкръснал от мъртвите, възнесъл си се на небесата и седиш отдясно на Отца; не ме посрамвай и не ме отхвърляй от числото на рабините Си, но ме сподоби с християнска кончина, по образа на Твоя свят кръст! Направи ме участничка в Твоите страдания, за да бъда достойна да се явя пред лицето Ти. Запази ме вярна на Теб! “От Твоя страх трепери плътта ми и от Твоите съдби се боя”^[6]; “Отвърни очите ми да не виждам суета”^[7], но ги отвори, моля Те, за да “видя чудесата на Твоя закон”^[8]. На Тебе съм предадена още от утробата на майка ми, Ти си моят Господ!

“Баща ми и майка ми ме оставиха”^[9], но Ти, Господи, ме прие. Направи прави пътищата ми, за да не се изпълни със срам рабинята Ти, но “покажи ми личби за добро”^[10] и изпълни молбата ми, защото “пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе”^[11]. И още Те моля, Боже мой, помогни ми да не се намери грях в мен, Твоята рабиня; защото Ти се принасям в жертва. Приеми ме като всесъжение на овце и телци, и като десетки хиляди угоени агнета; да бъде жертвата ми благоугодна пред Теб. И ме сподоби да последвам Твоя непорочен Агнец, Иисуса Христа, с Когото да бъде и на Теб, и на Светия Дух, слава, чест и сила във вечни векове, амин.

Като се помолила така, света Анисия станала и се осенила с кръстното знамение. Лукавият враг на човешкото спасение видял всичко това и не могъл да понесе нейния ангелски и небесен живот. Той я виждал вече пребиваваща духом на небесата и желаеща от цялото си сърце да пострада за Христа, скърцал със зъби срещу нея и се опитвал да разклати и да събори горницата ѝ, но като я виждал оградена отвсякъде с кръстното знамение, бягал, като че прогонен от невидими удари. Понякога обаче му се удавало да внуши на светицата леност и униние. Но тя незабавно съкрушавала коварството му, като се ограждала с непрестанна молитва като със стена. И врагът на истината скърбял и си казал:

– Горко на мен, окаяния! Увлякох след себе си ангели от небесата, покорих мнозина силни, а сега юношите и девойките ми се смеят. Те обичат смъртта повече от живота и увенчани от нея тичат към небесата, и ми оставят този свят пуст. Утешаваше ме кръвта на убиваните мъченици, но тяхната вяра и подвизите, и проповедта им промениха цели градове и народи. Храмовете ми се разрушават, оракулите замлъкват, жертвениците се преобръщат, жреците, които по-рано се веселяха, сега изпадат в униние. За моя погибел, навсякъде кръстът е издигнат нависоко и царството ми е в упадък, защото тези, които се радват в мъките, са страшни в гробовете; те ме изгарят, бият и прогонват отвсякъде; а това, което бях изобретил против тях, се обърна срещу мен, за да направи още по-горчива бедата ми. Но аз зная какво да сторя с тях: изнамерих нова хитрост.

И врагът измислил следното: желаейки да погребе в праха на забравата славата на светите мъченици, за да не си спомнят за тях следващите поколения, да направи неизвестни подвизите им и да ги лиши от описание, завистникът устроил така, че християните били избивани навсякъде без съд и присъда, и вече не от царе и военачалници, а от най-обикновени и последни в обществото хора. Всезлобният враг не разбирал, че Бог изисква не думи, а само добро произволение.

След като погубил огромно множество християни, Максимиан, подучен от дявола, се престорил, че уж бил изнемогнал. Като се опил до насита с кръвта на невинните, той се уподобил на кръвожаден звяр, който, когато вече се насити с месо и не иска повече да яде, изглежда, че уж е кротък и пренебрегва минаващите покрай него животни. Така и този нечестив мъчител, като получил отвращение към убийството, се престорил на кротък. Той казал:

– Християните са недостойни за това, да ги умъртвяват пред царските очи. Каква нужда има да бъдат разпитвани и съдени и да се записват думите и деянията им? Защото тези официални съдебни актове и решения ще се четат и ще се предават от поколение на поколение от тези, които изповядват същата християнска вяра, и след това паметта им ще се празнува во веки. А защо да не се разпоредя да ги колят като животни, без разпити и съдебни актове, така че и смъртта им ще бъде неизвестна, и паметта за тях ще заглъхне в мълчание?

Като взел такова решение, нечестивият цар веднага издал всеобща заповед, според която всеки желаещ можел без страх да убива християни, като не се опасява нито от съд, нито от наказание за убийството. И започнали да избиват безброй християни ежедневно и във всички страни и градове и села, на площадите и по пътищата. Всеки, който срещнел вярващ, веднага щом узнавал, че е християнин, в същия час, без да казва нито дума, го удрял с нещо или го пронизвал с нож, или го посичал с меч или с някакво друго попаднало в ръцете му оръдие, или го убивал като звяр с камък или тояга, така че се изпълнили словата на Писанието: “Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане”^[12].

В това жестоко за християните време света Анисия, горяща в сърцето си от желание да умре за Христа, излязла веднъж от горницата си, подбуждана духом, и възнамерявала да отиде в храма Господен. Като влязла през така наречените Касандриотийски врати, тя чула шум сред народа. В този ден нечестивите празнували празник на слънцето и принасяли нечистите си жертви. И ето, един от царските войници, вървящ насреща, като видял прекрасната девица света Анисия, я спрял, подучен от самия дявол, и казал:

– Девойко, спри и ми кажи къде отиваш!

Като видяла безсрамието и дързостта му и предполагайки, че това е вражеско изкушение, тя пред очите му се оградила с кръстното знамение. Но воинът не се засрамил от целомъдреното мълчание на девицата, а като го счел за безчестие за себе си и за израз на презрение, той, подобно на звяр, я хванал, както вълк хваща овца, защото наистина бил по-жесток от звяр, и със страшен глас я запитал: коя е и откъде идва? Като желаела да се освободи от ръцете му и от дръзките му, устремени върху нея очи, агницата Христова се опитала да се избави от него чрез кротък отговор и казала:

– Аз съм рабиня Христова и отивам в църквата.

Но безсрамният воин, подбуждан от намиращите се в него бесове, ѝ възразил:

– Няма да те пусна, а ще те заведа на мястото, където се принасят жертви на нашите богове, защото днес ние почитаме с празник слънцето.

Като казал това, той се опитал насила да свали кърпата от главата ѝ, желаейки напълно да открие лицето ѝ, но тя мъжествено му се съпротивила и не му позволила да открие главата ѝ, но го заплюла в лицето и произнесла:

– Дяволе, да ти забрани моят Господ Иисус Христос!

Тогава воинът, като не понесъл името Христово, извадил меча си и я пронизал. Светата дева паднала на земята и заедно с изливащата се кръв предала святата си душа в ръцете на Христа, своя Бог, Когото обичала и за Когото усърдно желаела да умре през всичките дни на живота си. Минувачите, които видели това, наобиколили вече мъртвата и лежаща в кръв девица, и едни оплаквали младите ѝ години и жестоката ѝ кончина, а други роптаели срещу безбожния цар, издал такъв суров закон, за да погубва невинни хора. Неколцина от вярващите взели честните ѝ мощи и като ги почистили и привели в порядък, ги погребали на два километра от Касандриотийските врати, от лявата страна на народния път. Впоследствие над гроба на света Анисия бил построен молитвен дом. Това станало във времената, когато на земята владичествал Максимиан, в безкрайното царуване над вярващите на нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух чест и слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Веднъж, когато Диоклетиан пристигнал в Никомидия, му било съобщено за един християнин. Царят веднага изпратил за него, като заповядал да го доведат, и щом го видял, се изумил: светецът бил висок на ръст и твърде красив. Затова Диоклетиан го нарекъл бог, а не човек. И царят му казал:

– Кажи ни, откъде си? Как е името ти? И от какъв произход си?

Светецът отговорил:

– Роден съм и съм възпитан тук, в Никомидия. Син съм на епарха, по вяра съм християнин и живея с християни.

Като го повикал по-близо до себе си, царят отначало искал да му въздейства с ласкава реч, произнасяйки в същото време хули срещу нашия Господ Иисус Христос. Светецът отстъпил от богохулника и като възвел очите си към небето, рекъл:

– Да се заградят устата на този, който хули моя Христос, бил той цар или някой друг.

И веднага станало земетресение и се чул страшен гръм, така че царят и окръжаващите го се разтреперили. След това Филетер бил хвърлен в разпалена пещ. Но светецът се помолил и пещта се разрушила, огънят угаснал и той излязъл невредим. А царят, под влияние на току-що станалото чудо, като взел под внимание и красотата, и знатността на рода му, му дал свобода да върви където иска.

По-късно, когато в Никомидия царувал Максимиан^[13], светецът отново бил наклеветен пред царя, и отново, като се явил пред царя, изповядал нашия Бог Христос, Творец и Промислител на целия свят. Заради това най-напред почнали да го бият с тояги. В усърдието си мъчителите – изпълнители на наказанието, стигнали до пълно изнемогване, така че сами паднали едва живи на земята, а светецът като че ли не усещал никаква болка, все едно че страдал не той, а някой друг: така го укрепил Христос. После бил окачен и подложен на стъргане. След това го хвърлили на зверовете, за да го разкъсат, но зверовете кротко се умилквали в нозете му. Завели го насила в капището, за да го заставят да се поклони на идолите, но мъченикът възнесъл молитва към Бога и идолите се разрушили и паднали на земята. Тогава царят издал заповед да умъртвят светеца с меч, но ръката на слугата, който вдигнал меча, в същия миг изсъхнала. Същата участ сполетяла и друг изпълнител на царската заповед – веднага щом замахнал над главата на светеца, за да я отсече, ръката му се парализирала. След това мъченикът бил затворен в тъмница и окован във вериги. И тъй като не проявявал ни най-малка склонност към покорност, царят го осъдил на изгнание в Проконис^[14], закъдето той бил отправен. По пътя извършил немалко чудеса: изгонвал бесове, очиствал прокажени и излекувал всякакви други болести; с една своя дума събарял идоли; докоснал се до великолепно построено идолско капище и то се разпаднало до основите. Всички тези чудесни знамения и особено последното – разрушаването на капището, предразположили мнозина към вяра в Христа, в това число и шестстотинте войници и техния началник, на които било наредено да отведат светеца на заточение.

Когато мъченикът и съпровождащата го стража стигнали до Сигрианските страни^[15], където светецът също извършил много чудеса, окръжаващите го казали, че тук наблизо се намира един човек, на име Евиот^[16], християнин, който претърпял от княза много и жестоки страдания за Христа, но останал невредим и върши велики чудеса. Като чул за това, свети Филетер решил да се отбие и да се види с Евиот. В това време ангел Господен се явил на Евиот и му рекъл:

– Излез от килията си и иди на еди-кое си място, за да посрещнеш твоя състрадалец Филетер.

Отшелникът веднага излязъл от килията си и започнал да се спуска от планината, която обитавал. Между това Филетер, по указание на един селянин, отправяйки се към Евиот, започнал да се изкачва по Сигрианската планина заедно с началника и с шестима воини, които били повярвали и се кръстили, и не желаели да се разделят с него. Като изминали неголямо разстояние, те срещнали блажения Евиот, който слизал към тях, и като се поздравили един друг, се изпълнили взаимно с радост. Веселейки се духовно, всички те се изкачили на планината в жилището на свети Евиот и останали заедно седем дни. И блаженият Филетер заспал със съня, който желаел с любов: преставил се в обичания от него и възлюбилия го Христос Бог, като предал духа си в ръцете Му^[17]. Блаженият Евиот го погребал на мястото на обитаването си. След като изминали единайсет дни починали и началникът на конвоя и шестимата воини, които съпровождали светеца, и всички те били погребани близо до мощите на светия мъченик.

Преподобни Зотик произхождал от знатен и славен род и се родил в град Рим. От млади години изучил цялата светска и духовна мъдрост, в резултат на което първият християнски император, Константин Велики^[18], го приближил до себе си. Когато този благочестив монарх пренесъл столицата на империята от Рим в Константинопол, блаженият Зотик заедно с другите приближени на царя се преселил в този град и бил почетен тук с магистърски сан^[19]. Но скоро, като отхвърлил светската чест и суета, той приел свещенство. Както Авраам отворил къщата си, така и свети Зотик отворил дома си, за да дава подслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата лишени от покрив, странници и болни, бил истински баща за вдовиците, немощните и сираците.

По това време в града се увеличили случаите на проказа. За да се прекрати разпространението на болестта, била издадена заповед да се хвърля в морето всеки прокажен. Разпален от божествена любов, блаженият Зотик отишъл при царя и му казал:

– О, царю, дай на твоя раб колкото се може повече злато, за да мога да ти купя хубави бисери и скъпоценни камъни за твоята утвар, тъй като съм много опитен в тези дела.

Царят, обичайки Зотик, наредил да изпълнят молбата му, и този боголюбезен служител на доброто, като взел златото, излязъл от царския дворец с веселие и радост. Той намерил най-добрата употреба за златото: изкупувал от войниците прокажените и ги взимал под своя грижа. Той построил болници за прокажените близо до Константинопол и там ги успокоявал. Така той изразходил цялото злато, дадено му от великия Константин, за прокажените и болните.

Междувременно този благочестив цар умрял и на царския престол встъпил синът му Констанций, който не подражавал на благочестието на баща си: той изпаднал в ариевата ерес и преследвал православните. На свети Зотик също му било съдено да претърпи страдание от него. По донос на злобни хора, които му разказали как Зотик е взел от баща му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му казал:

– Приготви ли бисерите и другите скъпоценни камъни за нашата утвар, за покупката на които ти взе от нашия баща толкова злато?

Свети Зотик отговорил:

– Царю, приготви кораб и ще ти покажа такова богатство, каквото по-рано не си имал.

После, като преминал заедно с царя на другия бряг на Босфора, той го повел към болниците и като показал прокажените и болните, рекъл:

– Ето, царю, прекрасните камъни и блестящите бисери, които придобих за твоето спасение с немалък труд и на висока цена.

Царят се разгневил на светеца и заповядал да го привържат към диви мулета и да ги подгонят през поля и пътища. Влачен от мулетата по камъните, преподобният изпитвал тежки мъки. Всичките му членове били изранени от острите камъни. А когато след това мулетата бързо се спуснали от планината, самите му кости се натрошили и той предал душата си в ръцете на Господа^[20]. На мястото, където починал, бликнал извор с чиста и сладка вода, и с тази вода се изцерявали всякакви болести за прослава на Божия угодник, за слава и чест на Единия в Троица Бог, от всички славен и покланяем во веки. Амин.

Преподобна Теодора се подвизавала в кесарийската обител “Света Анна”. Тя живяла при царуването на Лъв Исаврянин и на сина му Константин Копроним^[21] и произхождала от знатен и славен род. Баща ѝ, по име Теофил, имал високото звание патриций, а майка ѝ се казвала Теодора. Бидейки в продължение на много години безплодна, тя се съкрушавала и прилежно се молела на Бога, и особено се обръщала със слъзна молитва към Пресвета Богородица, и получила дар, който я уподобил на праведната Анна, майката на света Богородица: безплодната утроба на Теодора била развързана, тя заченала и родила дъщеря. Когато дъщерята пораснала, майка ѝ я довела в църквата “Света Анна”, понеже била посветена на Бога от раждането си. Девойката Теодора била приета в манастира, където започнала да живее под доброто ръководство на благочестивата игумения и била научена на божествените книги. Но, богобоязливият и добродетелен живот на младата монахиня бил нетърпим за вселукавия бяс, който виждал в това своето посрамване. И ето, той внушил на император Лъв иконоборец мисълта да омъжи непорочната агница за един от придворните си чиновници. Тя била хваната насила и изтръгната с мъчителна скръб от сестрите в обителта, след което била доведена в Константинопол. Тук всичко вече било приготвено за нейния брак. По царска воля бил приготвен и брачният чертог. Но съвсем неочаквано краят на този лукав замисъл бил следният: Бог, Който някога наказал египтянина, обхванат от похотливо въжделение към Сарра^[22], и Който сринал силата на Тиридат, посегнал на целомъдрието на Рипсимия^[23], спасил по чудесен начин и Теодора от оскверняване чрез насилствен брак. По време на брачния пир столицата била нападната от скитите^[24]. Годеникът веднага бил изпратен срещу неприятелите и още в първата схватка загинал. Междувременно, сред всеобщата суматоха, непорочната Христова агница Теодора, възползвайки се от предоставилата ѝ се свобода, незабелязано от присъстващите на брачния пир се скрила и като взела със себе си злато, сребро, скъпоценности и дрехи, украсени със скъпоценни камъни, отишла на брега на морето, качила се на един кораб и се завърнала в своята обител, като се радвала и благодарила на Бога за всичко. А когато после един от царските чиновници, като узнал за укрилата се Теодора, дошъл в манастира и я намерил вече приела пострижение и облечена в дрипа, той, по Божий промисъл, я оставил на мира. Като се освободила по този начин от преследвачите си, преподобната дотолкова изнурила плътта си с подвизи на въздържание, че костите ѝ се виждали под кожата. Храната ѝ се състояла само от едно неголямо парче хляб, и то през два или три дни. Единствената ѝ дреха била от груба вълна. За постелка ѝ служели остри камъни, покрити от груба дрипа: така тя съблюдавала бдението и по време на неволния сън, а често прекарвала и по цели нощи без сън. Като не се задоволила с тези подвизи, тя обвила тялото си с железни вериги и дотолкова изнурила всичките си стави и телесни членове, че от раните ѝ излизала смрадна миризма. И така, като процъфтявала с всякакви добродетели в продължение на много години, тя преминала в неостаряващия и блажен живот^[25].

Преподобна Теодора била гъркиня по народност, имала голямо богатство и отначало живеела в християнско съпружество. След смъртта на мъжа си, тя, по заповедта Господня, взела кръста си и приела монашески чин, за да последва Христа^[26], Това станало при царуването на Роман, по време на живота на преподобни Василий Нови^[27], който живеел в дома на Теодора, в построена специално за него молитвена килия, и под чието ръководството тя водела благочестив живот. Като доживяла така до старост, тя се преставила в тридесетия ден на месец декември. И когато душата на преподобна Теодора, след отделянето от тялото, била носена от светите ангели, преподобният Василий предварително им дал, за помощ на душата ѝ, като че някакъв капитал за откуп, като извадил изпод пазвата си ковчеже.

Този Василий имал ученик, на име Григорий, който молитвено го попитал:

– Къде пребивава Теодора?

И ето веднъж, докато Григорий спял, при него се явил юноша със светъл вид и рекъл:

– Върви по-скоро, вика те преподобният Василий, за да ти покаже Теодора.

Григорий веднага бил отнесен пред вратите на рая, после бил въведен в свети места и там видял преподобния Василий и Теодора, и всички те заедно се възрадвали. И Григорий попитал:

– Госпожо Теодора, как претърпя страшния час на смъртта и как се избави от лукавите духове?

А тя разказала всичко подред:

– Когато с душата си се разделих от тялото, видях страшни етиопци, които ми показаха свитък, на който бяха записани всичките ми зли дела и квичаха като свине, скърцайки със зъби срещу мен. После ме взеха ангели и ме понесоха по митарствата. Първото митарство беше на лъжата; второто – на клеветата; трето – на завистта; четвъртото – на лъжливата обидчивост поради самолюбие; петото – на гнева и яростта; шестото – на гордостта; седмото – на ругатните и сквернословието; осмото – на лихварството и измамата; деветото – на тщеславието; десетото – на сребролюбието; единадесетото – на пиянството; дванадесетото – на злопаметността; тринадесетото – на чародейството; четиринадесетото – на магьосничеството и употребата на талисмани; петнадесетото – на чревоугодието и идолослужението; шестнадесетото – на прелюбодеянието; седемнадесетото – на убийството; осемнадесетото – на кражбата; деветнадесетото – на блуда; двадесетото – на немилосърдието. И ако в някое от митарствата показването на моите добри дела не беше достатъчно за оправдаването ми, към тях ангелите прибавяха добрите дела от дара на преподобния Василий. Така преминах безпрепятствено всички митарства и бях въведена в това блажено място. А ако душата е грешна, тя се предава на онези етиопци, а те, разкъсвайки я, я отвеждат надолу в ада.

Тогава Григорий се събуди и ни разказа какво е видял и какво е чул в състоянието си на сънно видение. А ние, като чухме това, се удивихме и благодарихме на великия Бог и наш Спасител, сподобил Теодора със Своето наследство в небесните обители.