Кръщениe Миропомазание Причастие Изповед Маслосвет Брак Свещенство

 

Спасителната сила на Божията благодат

ставрофорен иконом Дончо Александров

“Тайнствата – това е пътят, вратата, която Христос ни отвори. Преминавайки по този път и през тази врата, Той се връща при хората. ”

Св.Николай Кавасила

В живота на Църквата един от важните моменти в благодатното строителство са свещенодействията, които постепенно са получили наименованието “тайнства”.

Св. Игнатий Богоносец, непосредствен ученик на апостолите, казва за дяконите, че са “служители на тайнствата на Иисус Христос”. Въпреки това нито в Св.Писание, нито в древните писмени християнски паметници има точно определение за понятието „тайнство”. И е напълно нормално имайки предвид гонението на християните, преследването на Църквата. Св. Василий Велики казва: „Отците на Църквата обикновено ограждали тайнствата с мълчание и излагали учението за тях според нуждите на времето.” Според неговото свидетелство така се избягвала опасността тайнствата да бъдат профанизирани и грешно тълкувани от езичниците. Ето защо тайнствата догматически се разработвали съобразно нуждите на времето.

Тайнствата са свещенодействия, духовно – осезаеми средства за спасение, които чрез видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Тази благодат очиства от греховете, освещава човешката природа и води християнина към спасение.

Всяко тайнство има две страни: видима или външна и невидима – вътрешна. Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява /например при Кръщението – водата; хлябът и виното при Евхаристията; св. миро при Миропомазването/; думите, които се произнасят, и главните действия, които се извършват /например при Елеосвещението – помазването на болния с елей/. Невидимата страна е възприемането на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство.

Така при Покаянието се дава благодат, която очиства от греховете, сторени след Кръщението; при Брака християните получават благодат, която освещава съпружеския им живот, раждането и възпитаването на децата.

В тайнствата може да участва само жив човек. Единствено тайнството Свещенство не се извършва над жени.
Някои от тайнствата не може да се повтарят в живота на човека. Това са: Кръщение, Миропомазване и Свещенство. Останалите може да се повтарят. Кръщението, Миропомазването, Евхаристията, което не е едно от тайнствата, а основното, Покаянието – са задължителни за всички членове на църквата без изключение. Другите – Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички християни.

Трябва да различаваме действителност от действеност на тайнствата! Под действителност се разбира, че в тайнствата наистина се съдържа Божията благодат и се предава на тези, над които се извършват. Когато се говори за действеност, това означава действието, което произвежда благодатта у човека за негова полза и спасение. За да бъдат тайнствата действителни, свещенослужителят трябва да спази външната форма, като изпълнява последованието, възприето от Църквата, и се ръководи от целите, които е имал Спасителят при установяването им, а именно – Божията слава и човешкото спасение.

А за да са тайнствата действени, християните, над които те се извършват, следва да ги възприемат благочестиво и с вяра. Те дават обновяваща и спасителна сила само на тези, които имат духовен трепет и стремеж за общение с Бога. Тези, които пристъпват формално, механично, сами се лишават от благодатта. През краткото си служение като свещеник съм виждал най – различни случаи. Хора, които са пристъпвали с вяра, благоговение са получавали изцеление, утеха, благодатна сила, променяли са тотално живота си. Ставал съм свидетел как Бог действа когато сърцето е отворено за Него. Благодатта на тайнствата е велика. Плодовете са видими. И обратното разбира се. Пристъпването към тях без нужното духовно устроение или очаквайки, че по магичен начин ще се случи онова, което са си наумили без наличие на вяра. Тогава следва празнота. Няма плодове има разочарование. Църковните тайнства не са вид застраховка.Често се чува например по отношение на тайнствата кръщение и венчание, а дори и за причастието: „ще го направим, за да ни върви в живота, за здраве и късмет, да спазим традицията”. И очакванията са после всичко да тръгне по „мед и масло”. Без нашата лична, жива вяра в Господ Иисус Христос нищо не можем да придобием.
Възраждането на човека се извършва чрез тайнствата, но е необходимо и нашето човешко съдействие. Св. Николай Кавасила казва: “Животът в Христа, от една страна, ни е даден от Бога, а от друга – е плод от нашия труд; така той е чисто Негово дело, но и дело на нашата ревност“.
Благодатта, действаща чрез тайнствата, не ограничава свободата на човека, не действа върху него механически и не дава святост.

Святост и праведност се постигат с общение с Бога и придобиване благодатта на Светия Дух, с истинско общение с другите в Църквата.

За връзката на тайнствата с подвига говорят всички светци на Църквата. Свети Григорий Палама подчертава, че пристъпващият към тайнствата трябва да има предвид не само видимото с телесните очи, но и това, което не е видимо и е духовно. Чрез тайнствата Божията благодат действа в съответствие със състоянието, в което се намира нашата душа. Така благодатта Божия очиства едного, другиго просветлява, трети обожава. Оттук е очевидна връзката между тайнствата и подвига.

Често хората, ползващи тайнствата, не получават това, което могат да им дадат те, защото не са отворили сърцата си за благодатта.

Църковните тайнства обхващат живота във всичките му проявления. Това многообразие включва и връзката с природата, и труда, и храната, и любовта. Зърното и лозата са пресътворени в хляба и виното, значи човекът не е спрял дотук, положил е още труд. Нали хлябът не изниква и виното не извира, а са плод на грижи и усърдие от страна на човеците.

Изключително важно е да се знае и да не се забравя разликата между тайнствата и обредите. При тайнствата получаваме дарове на Св. Дух и Божията благодат. Обредите – водосвет, молебен, панихида, опело и други – се извършват за засилване и укрепване на вярата, за изпросване на милост и помощ от Бога.
Тайнствата имат велика сила в живота на православния християнин. Старецът Никон Светогорец разказва следния действителен случай:
„Млад мъж от гръцкия град Пирея бил моряк и по време на едно от своите пътувания срещнал момиче в Бразилия. Младите хора се влюбили един в друг и въпросът за тяхната женитба бил на дневен ред. Морякът казал на момичето, че е гръцки православен християнин и че за да се оженят, тя също трябвало да стане православна християнка. Девойката нямала възражения на това изискване и започнала уроци по катехизация първо в Бразилия, а после продължила и в Гърция, когато се преместили там. Единственият проблем, на който те се натъкнали, бил, че майката на момчето не искала младото момиче за своя син. Тя казвала: „ Коя е тази, която си ми довел? Ти трябва да я върнеш обратно, откъдето е дошла!“ Синът настоявал, че обича момичето и майката продължила да възразява упорито, наричайки девойката с най-различни отвратителни епитети. Младият мъж не обръщал внимание на възраженията на майка си, а момичето продължавало да посещава уроците по катехизация. Когато майката разбрала, че няма да успее да убеди сина си, тя решила да потърси намесата на магьосник.

Уроците по катехизация приключили и момичето било кръстено. Тогава майката отишла при магьосник, който бил добре известен в Атина. Той и казал: “Ще направя така, че вашият син няма дори да иска да види това момиче отново.“ Заклинанията на магьосника започнали. Един ден, два дни, три дни и после четири дни преминали без нищо да се случи. Майката отишла отново при магьосника, но този път със своя съпруг. Те му дали повече пари и той им казал: “Аз ще успея, защото досега никога не съм се провалял.“ Преминала цяла седмица, после десет дни и все още нищо не се случвало. За да разберат какво става, родителите на момчето отишли за пореден път при мага. Той им казал: „Аз не искам да си мислите, че съм шарлатанин и че просто се опитвам да измъкна повече пари от вас. Ще ви върна всички пари, които ми дадохте. Правя това, защото не мога да сторя нищо на това момиче. Аз призовах помощта на някои от най-великите демони, които съществуват. Всеки път, когато те се опитваха да омагьосат момичето, бяха възпрепятствани от бялата рокля, която тя носи, с червена емблема на нейните гърди. (Бялата рокля била нейната кръщелна одежда, а червената емблема бил печатът на първото причастие)”.

Божията любов е безкрайна и трудно описуема. Тайнствата са знаци на тази любов. Чрез тях ние се свързваме с Бога, усещаме Неговата благодат. Светотайнствения живот на Църквата ни дава възможност за спасение. Нека не пренебрегваме тази велика спасителна сила на Божията благодат, а участваме с жива вяра в тайнствата нужни за всеки християнин.

Откъс от книгата „Жажда за вяра” на ставрофорен иконом Дончо Александров, издателство „Захарий Стоянов” София 2019