Кръщениe Миропомазание Причастие Изповед Маслосвет Брак Свещенство

 

КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ …

ставрофорен иконом Дончо Александров

В съвременното ни общество сме свидетели на неустойчивостта на брака. Този разпад изпълва с тревога и тъга. Причините са много. Но основната е една – липсата на вяра в Бога и нехристиянското разбиране на брака. В суетата около сватбеното тържество на венчанието често се гледа като на красив ритуал. За Църквата обаче бракът не е ритуал, а тайнство, изпълнено с богато съдържание, отправящо ясно послание и даващо на младоженците Божията благодат.

За да се осмисли тайнствотио правилно и спасително, е необходимо да се запознаем с целта и смисъла на християнския брак и богослужението, което се извършва в храма.

С идването Си на земята Христос очистил брака от израждането, до което достигнал при юдеите и езичниците, и го издигнал до свято тайнство. На сватбата в Кана Галилейска Спасителят осветил съюза между мъжа и жената и показал, че това е добро и велико дело. В една своя беседа за брака Той допълнил: „Което Бог е съчетал, човек да не разделя” (Мат 19:6). Св. апостол Павел нарича брака „тайна велика”, когато е образ на съюза на Христос с Църквата и е благодатно осветен подобно на този съюз.

Службата, извършвана в храма при тайнството Брак се състои от две части: обручение (годеж) и венчание.
При обручението младоженците и кумовете застават в притвора на храма, където след прочитане на съответните молитви от свещеника, взема халките и преди да ги сложи на младоженците по три пъти казва първо за мъжа, а после за жената: „Обручава се Божият раб (Божията рабиня) (името) за Божията рабиня (Божия раб) (името) в името на Отца и Сина И Светия Дух. Амин.” С това се извършва първата стъпка на тяхното съединяване. Те се обричат един на друг. Кума разменя три пъти халките преди да ги постави окончателно на десните им ръце. От древност пръстените, а днес халките, са символ на доверието и взаимната обвързаност между младоженците. След това се произнасят кратки молитви за небесен мир, за спасение на жениха и невестата да им се даде съвършена мирна любов, единомислие и твърда вяра. Когато свърши размяната на халките, предвожданите от свещеника младоженци и кумове спират в централната част на храма, където се извършва светото тайнство.

В първата молитва от тайнството се споменават праведници от Стария Завет: Авраам и Сара, Исаак и Ревека, защото тези двойки са образци на старозаветния брак. Ревека била богоизбрана невеста за Исаак. Такава е и молитвата за младоженците – да бъдат един за друг богоизбрани.

Следва същинската част на тайнството – полагане короните върху главите на жениха и невестата в името на Света Троица. Изпява се кратката молитва „Господи Боже наш, със слава и чест ги венчай”.

Невидимо Христос освещава младоженците и им дава благодат, чрез която те да изпълняват достойно своите взаимни задължения, защото в брака двамата се съединяват за постигане на висши нравствени цели. Короните са символ на отговорност, на свободата, която получават младоженците, защото те напускат бащините си домове и образуват ново семейство. Но короните също са и символ на мъченичество и с това Църквата напомня, че в брака няма само радост и щастие, но и много трудни, сложни и изпълнени дори със скръб моменти, които с търпение и любов мъжът и жената трябва да преодоляват.

После двойката пие от една чаша с червено вино. На това място в древността младоженците са се причастявали. Днес общата чаша показва, че от този момент съпрузите трябва да изживяват заедно щастие и нещастие и винаги да си помагат.

Обикалянето около масата, на която е поставено Евангелието, е образ на радостта от венчанието, същевременно кръгът е символ на пълнота и вечност. Към края на службата свещеникът призовава Света Троица да благослови младоженците и да им даде дълъг живот, добри деца, преуспяване в духовния живот, усилване на вярата и всички необходими на земята блага. Призовава се и Божията Майка с химн в нейна прослава молитвено да се застъпва и подпомага съпрузите.

Светото тайнство завършва с изпяване на “Многая лета” за много и много години съвместен живот, изпълнен с любов, мир, разбирателство и щастие.

Службата е завършена и съпрузите влизат в света като едно цяло, като “една плът”. Започва брачният живот, чиято най-висша цел не е раждането на деца, а постигането на богоуподобяване и съвършенство на съпрузите. В брака мъжът и жената е нужно да се откажат от собствения си егоизъм и да се отдадат на жертвоготовна любов. Физическите отношения между съпрузите са важни, но бракът трябва да се основава най-вече на духовните връзки между тях. Семейството да се превърне в “домашна Църква” т.е. да се установят сред съпрузите истински християнски взаимоотношения, да възпитават децата си във вяра, да бъдат пример за заобикалящите ги и да приемат с търпение и смирение неизбежните скърби и нерядко страдания в семейния живот.

Дълбоката вътрешна връзка на двете личности, както и благото на децата, изискват пълна вярност между съпрузите и неразрушимо единство между тях (Мат. 5:27-28), (Мат. 5:31-32).
Така, изпълнявайки своя съпружески и семеен дълг в духа на повелите на Господ Иисус Христос, чрез Който целият им живот е изпълнен с вяра, надежда и любов, съпрузите се стремят все повече да достигнат своето съвършенство и взаимно освещаване и същевременно да прославят Бога.

Откъс от книгата „Жажда за вяра” на ставрофорен иконом Дончо Александров, издателство „Захарий Стоянов” София 2019