Храм “Свети Атанасий” е старата митрополитска църква във Варна. В този си вид е построен през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм.
Това се разбир
а и от мраморната плоча, поставена над входната храмова врата със следния надпис на гръцки: “Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 год. 15 февруари, се е възобновил на 1838 год. 29 август.”
Изгорялата църква е била по-малка, подобна на сегашния старинен храм ”Св. Успение Богородично” (известен сред варненци като Малката Богородица).
По устни сведения на проф. Александър Кузев на мястото на сегашния храм ”Свети Атанасий” е имало две средновековни църкви. Първата не се знае от кое време е, а втората се предполага, че е от средата на XIII век, но по вероятно – от XIVв. Втората църква е имала украса като несебърските. При разкопки наблизо са намерени керамични ”панички” и “четирилистници” от декорацията на фасадите. Някои са глеч, а други – без. По някои има следи от хоросан. От северната страна на църквата, при разкопките на Римските терми, е открита пещ за керамични “панички” и “четирилистници”, включително и известно количество бракувана продукция. Пещта не е запазена. При изследване на съвременното предверие на храма са открити четири зидани гробници. Според проф. Кузев тази църква е била седалище на митрополитите и през средновековието. Изглежда средновековният храм е пострадал по време на турското робство. През 16-17 век е изградена нова църква, която изгаря в 1836 г.
При пътуването си по Западното черноморско крайбрежие австрийският дипломат Венцел Едлер фон Броняр посетил Варна и направил план на града. В този план, датиращ от 1786г., той посочва църква в “гръцкия квартал”, представляваща удължен правоъгълник с една полукръгла апсида от източната страна. Предполага се, че старата сграда е била еднокорабна и едноапсидна църква с двускатен покрив и тесен притвор.
Най-вероятно в стария си вид храмът е бил едва забележим от околните къщи. Сведения, че изгорялата църква е имала притвор, намираме в документите на руското вицеконсулство във Варна. От кореспонденцията на руските вицеконсули А.В.Рачински и А.А.Олхин, водена със Санкт Петербург през 1860-1863г., става ясно, че под сградата на храм ”Свети Атанасий” се намира гробът на руския офицер княз А.А.Уросов, загинал във Варна по време на Руско-турската война от 1828-1829г. Много скоро, след пристигането си във Варна през 1860г., Александър Рачински посещава митрополитската църква ”Свети Атанасий” и вижда надгробната плоча на руския офицер Александър Урусов,починал през месец октомври 1828г. В писмото си от 29.02.1860г., до помощник–прокурора в императорската канцелария княз Сергей Урусов, Рачински пише следното: ”Във Варна, в митрополитската църква почиват тленните останки на руски офицер, гробът му е близо до входната врата, край стълбата, водеща в женското отделение. Надгробната плоча е пренесена в олтара и сложена между между царската врата с надпис, обърнат към север.”
В 1863г А. Олхин в писмо до брата на покойния съобщава, че княз А.Урусов наистина е погребан в притвора на църквата, но в 1838г., при възобновяването на храма след пожара, ”притворът заедно с част от двора, а следователно и гробът на покойния княз се оказват вътре в храма”. Строителите на новия храм употребяват плочите от гробниците за подова настилка в олтара. Намирайки надгробната плоча на руския офицер, те решават да уважат паметта му, избирайки за нея ”най-святото място – между царската врата и престола”. Олхин изразява мнение, че преместването на плочата ще изглежда като обида за тези, които са я сложили там и, че подобно мнение изразяват и варненския митрополит и гражданските старейшини. Надгробната плоча от сивобял мрамор с размери 55 x 93см. е извадена от археолозите през 1956г. и прибрана в археологическия музей, а от 1960г. е преместена в музея на Възраждането.
А. Олхин уточнява, че според преданието гробът се намира до една от колоните на новия храм. Следователно първите три колони на новата сграда , която е трикорабна базилика, приблизително маркират границите на стария притвор.
По тези данни приблизително може да се определи ширината на старата църква. След направени измервания от специалисти, се оказва, че ширината на изгорелия храм е била 5 метра. В подкрепа на това твърдение служат пет броя стари икони и царски двери, съхранявани в храм ”Св. Атанасий”, а после пренесени в Историко-художествения музей във Варна. Една от иконите ”Св. апостоли Петър и Павел”, е била сравнително добре запазена, а останалите четири са били в лошо състояние.
Под живописния слой от 19 век се е установило, че има още един живописен пласт. Под изображението на сюжета: ”Кръщение Господне” е изографисано “Слизане на Св.Дух”; под ”Разпятие Христово” – “Слизане в ада”; под ”Христос и самарянката” – “Сретение Господне”; под ”Възкресение Лазарово” – “Възнесение Христово”. Първия живописен пласт специалистите отнасят към 17 век. След реставрацията на иконите се вижда, че дъските им са били отрязани, при едните в долната, а при другите в горната част на старото изображение. Размерите на четирите икони са еднакви: 37,2 x 54см. Тези икони са от една и съща иконостасна поредица и са част от празничния ред, за което свидетелства тематиката на първоначалните сюжети. Предполага се, че тези икони са от стария иконостас на опожарената църква ”Свети Атанасий” и тъй като новият празничен ред е бил създаден едва през 1841г., то те са били отрязани според размерите на новия иконостас и надживописани поради значителни увреждания върху някои от тях.
И тъй като ширината на иконостаса трябва да отговаря на ширината на сградата, може да се провери направеното предположение, като се умножи ширината на една от празничните икони – 37,2см по 12 броя, толкова, колкото трябва да са иконите от този ред. Към получения резултат 4,46 м. трябва да се прибави и евентуалната ширина на колонките между иконите – около 3-4см.
Сборът дава предполагаема ширина на стария иконостас около 5 метра, което съответства на направените от специалистите измервания, че ширината на изгорелия храм е била също 5 метра.
За древността на старата църква, посветена на св.Атанасий намираме свединие и от руския офицер Должников. Той пребивавал във Варна през 1828-1829г. и с помощта на варненския гръцки митрополит Филотей събира данни, които са изключително ценни. Те са публикувани в списание “Отечественые записки” през 1829г. Основаването на съборната църква ”Свети Атанасий”, в която живее митрополитът, руският офицер отнася към XVII век.
Интересно е още едно историческо свидетелство на Должников: “Църковните дейности били забранени, а камбанния звън, както е известно турците не позволявали. Така до 6 декември 1828г., когато започва да бие камбаната при църквата “Св.Атанас” за първи път, след почти четири века от завладяването на Варна от турците…” Тази камбана била поставена от руснаците по време на руско-турската война 1828-1829г.
Именно тази война имат предвид в надписа на мраморната плоча над храмовата врата, употребявайки израза “Марсовите бомби”, използвайки асоциацията с почитания в древността езически бог на войната Марс. По време на тази война във Варна са разрушени сгради, но храмът остава непокътнат.
Должников разказва и за едно друго събитие свързано с храм ”Свети Атанасий”. На 21 септември 1829 г. в двора на църквата е погребан командирът на 10-та пехотна дивизия (и генералгубернатор на Пазарджишка и Бабадагска област) генерал-лейтенант Павел Иларионович Нагел.
“Тялото на покойника с необходимите почести беше положено в земята на 21 същия месец в тукашния Гръцки Католически Събор, Св.Атанасий Патриарх Александрийски.
Варненския Митрополит Филотей извършил опелото над него, а свещеника на Нежинския Конно-Егерски полк Иоан Гениев, произнесъл надгробно слово, предизвикало сълзи у мнозина стоящи в храма. Тридесет и шест пушечни истрела бяха последната почест отдадена на покойника за заслугите му на земята.”
През 1830г. известният руски филолог и историк Юрий Венелин посетил Варна. В записките си отбелязва следното: ”Отвориха ми митрополитската църква. Влязох, но в тъмнината едва рзпознах някои неща. Като излизах от църквата, така си ударих главата в покрива й, че звезди като град се посипаха от очите ми.” Венелин не съобщава името на митрополитската църква, но най-вероятно това е днешният храм “Свети Атанасий”.
Тази малка, вкопана в земята, църква изгаря през 1836г. при незнайни обстоятелства. Нещастието обединява цялото варненско население. Средства се събират от всички независимо от вероизповеданието им. Българите помагат с много пари, но предимно българи от варненските села участват в строежа на църквата. Срещу парите се издават разписки. После тези разписки ще послужат в съдебните спорове между гърци и българи за пренадлежността на църквата.
При изкопаване основите на храма са намерени множество останки от колони, капители, мраморни плочи и др. Разкрити са две огромни бели мраморни плочи, корнизообразни, с рзмери 245 х 182см, които са част от голямо обществено здание. Едната от тях е употребена в градежа на храм “Св. Николай”, а другата се съхранява в Археологическия музей.
Само за две години на мястото на стария се издигнал голям, прекрасен и величествен за времето си Божий дом. Заедно с църквата в близост до нея построили сградата на митрополията и две училища основно и прогимназия. Възобновяването на храм “Св.Атанасий” става, когато начело на варненската катедра е митрополит Йосиф, българин от Серско, многоуважаван заради строгостта и църковното му управление. Построяването на такъв величествен за времето си храм се обяснява с многото строежи, предприети в този период след разрушенията в града, породени от руската обсада през 1828г. Явно този строителен кипеж е дал възможност на варненските християни да си издействат да имат такава прекрасна катедрала.
Храм “Свети Атанасий” бил истински духовен и архитектурен брилянт, будещ възхита и преклонение , както сред варненци, така и сред гостите на града.
Кореспондентът на английския вестник ”Домашни слова” в броя от 17 декември 1853г. съобщава: ”Там(има предвид Варна) има четири джамии и три гръцки църкви, едната, от които катедралата “Св.Атанас” и една арменска черква. Главната гръцка култова сграда е възстановена в 1838г. Тя се състои от три кораба и е достатъчно просторна, за да събере над 2000 богомолци. На Коледа и Великден другите черкви са затворени и всички гърци се събират в катедралата или около нея. Галерията за жени бива препълнена и въпреки това повечето от половината богомолци от нежния пол са принудени да останат в двора.”
През 1871г. видният румънски поет, публицист и обществено-политически деец Чезар Болпак посещава Варна. В обнародваните във вестник “Тромпета карнацилор” бележки той пише: “Гръцката митрополия във Варна (има предвид храм “Свети Атанасий”) превъзхожда всички наши църкви в Букурещ по големина, по чистия си византийски стил, по своето изкуство и по богоудността, която се излъчва от нея. Тази голяма църква с едно широко помещение за жените, беше така пълна чак до олтара, че не можеше да се диша. И църковният хор също беше пълен”.
Още едно доказателство за значимостта на църквата ”Св.Атанасий” и, че тя е старата катедрала на Варна е фактът, че в северния кораб на храма под пода има крипта(гробница), в която са погребани редом, почивайки на стол, гръцките митрополити Захарий (1821г.), Порфирий (1864г.) и Григорий (1906г.). Митрополит Захарий е отровен от членовете на гръцкия въстанически комитет Филики етерия(приятелска дружба) понеже знаели, че е страхлив и малодушен и може да издаде тайната на организацията, в която е посветен. Другите двама митрополити почиват от естествена смърт. По-късно костите им са извадени от криптата и на Велики четвъртък 1961г. са погребани в Старите гробища на Варна в митрополитската алея близо до гроба на Варненски и Преславски митрополит Симеон.
По времето на митрополит Порфирий на тържества и големи празници евангелието се четяло на гръцки, църковнославянски и турски. Сам Порфирий, свещенодействайки на същите езици, изговарял: ”Господи, Господи, погледни от небето и виж и посети и укрепи това духовно лозе, което насади Твоята десница.”
Един от ярките свещенослужители в храм ”Св.Атанасий” е варненският митрополит Йоаким. Той е избран от варненската катедра за Солунски митрополит, а от там и за Вселенски Патриарх и като такъв никога не скъсва връзката си с варненската православна общност.
В храма служат гръцки духовници до 1914г., когато е предаден на Варненската митрополия. От 1914 до 1920г. стои затворен и в него не се служи.
През 1920г. Варненският и Преславски митрополит Симеон благославя и разрешава в църквата да служат руски свещеници и да обгрижват руската общност емигрирала във Варна след революцията през 1918г. Предстоятел на храма става протоиерей Иоан Слюнин, високоинтелигентен и ерудиран свещеник, владеещ английски, френски и немски език. Той дошъл в България от Ню Йорк, където бил представител на Руската православна църква и след изтичане срока на пребиваването му там и според стеклите се обстоятелства, емигрира с цялото си семейство в родината ни. В този период притворът на храма бил остъклен и в южната и северната страна имало няколко стаи. За храма се грижили две монахини – матушка Стефанида и матушка Предислава, които живеели в една от стаите в северното крило на притвора. Те правили просфорите, записвали имена, поддържали чистота в целия храм. По това време в църквата богослужение се извършвало ежедневно, както и всички необходими за миряните тайнства и обреди. Храм “Св.Атанасий” изпълнявал енорийски функции не само за руснаците, но и за всички живеещи в квартала. Богослуженията се украсявали и от прекрасния хор при храма с диригент Александър Алексеевич Коцар, бивш преподавател в Пловдивската духовна семинария, а впоследствие преподавател в Мъжката гимназия във Варна, носител на Грамота от Събора на руската православна църква от 29.03.1918година. След смъртта на отец Йоан Слюнин две години храмът се обслужвал от временно пребиваващи руски свещеници: отец Павел, отец Пантелеймон и отец Аверкий.
С течение на годините руската общност намалява и става все по-трудно обгрижването на този голям храм. По тяхно време при една голяма буря камбанарията на църквата пада и се разрушава и те не намират средства да я въстановят. За богослужение им се преотстъпва по-малката църква “Св. Параскева”. Това се случва по искане на митрополит Йосиф през 1939 година.
С решение на Светия Синод на Българската Православна Църква от 1.01.1939г. храм “Св.Атанасий” в град Варна се иззема от руската община и при него се създава енория, с цел да се положат максимум усилия, от една страна да се запази постройката в тогавашния си вид, а от друга, да се реставрира всичко, което е пострадало с течение на времето.
От този момент храмът става енорийски и започва да се обгрижва от българско духовенство. Първият български предстоятел на храм ”Свети Атанасий” е свещеник Мирон Райчев. Той заварва църковната сграда и околностите и в окаяно състояние. Църковното настоятелство не наследява никакви парични средства. За две години те употребяват свръхусилия и с паричната помощ на варненци подобряват храмовата постройка и околностите й.
Свещеник Мирон Райчев води кореспондеция с различни институции да се подпомогне строежа на камбанарията, но реализацията на тази мащабна за времето си инициатива се забавя, а след 9.IX.1944г. това вече се оказва невъзможно. Отец Мирон заедно с настоятелите полагат големи усилия и за съживяване на църковния живот в енорията. Създават Енорийско Православно Добротворно Просветно Братство “Свети Атанасий”, което започва да развива богата дейност. С течение на времето членовете на братството се увеличават все повече. Събираният редовно членски внос дава възможност към храма да започне да съществува социална трапезария за бедни хора. Няколко години след идването на власт на атеистичния режим , дейността на енорийското братство е прекратена.
През 1948 година новата власт решава да събори намиращата се наблизо(днес се пада в границите на римските терми) малка църква, посветена на Св.вмчк Георги. Наетите майстори отказват да я съборят и това правят доброволци комсомолци. На събарянето е поканен и отец Мирон Райчев, но той отказва да присъства.
Престола от разрушената църква и храмовата икона на Св.вмчк.Георги се пренасят в “Свети Атанасий”. Иконата днес не се намира там, но престола е поставен в южната част на олтара и на него винаги се служи на Гергьовден и се счита за втори храмов празник. След отец Мирон Райчев предстоятели на храма са били свещениците Георги Неделчев и Иван Вълков. Те били ерудирани и уважавани свещенослужители и също положили големи грижи за благолепието и духовния живот в храм ”Свети Атанасий”.
Дори и в трудните атеистични времена християните от енорията не спират да посещават службите в любимия си енорийски храм.
С министерско постановление №1915 от 10.10.1961г. храм “Свети Атанасий” преминава към Народния музей отдел “Възраждане”. На последната света литургия в храма християните не сдържат сълзите си. Неслучайно текстът, който се чете от евангелието в тази неделя, е за наинската вдовица, която Господ Иисус Христос утешава с думите: ”Не плачи”. Тези думи са били едно предзнаменувание, че в този храм църковният живот отново ще възкръсне.
Истински следовник на възрожденската традиция, протоиерей Георги Неделчев, свещеник при храма, отразява това събитие с всичките му документални подробности чрез текст, изписан в служебник от 1928г., притежание на храм ”Свети Атанасий”: ”По нареждане на МС от 10.X.1961/Разпореждане №:1915 на 23.X. ВХ.N:4033/ 13.Х.1961г на Г.Н.С.Варна храма ”Св.Атанасий” се превърна в музей. Последно св. литургия бе извършена на 22.Х.1961 г.”
След превръщането на храма в музей някои икони и по-голямата част от книгите са преместени в старинния храм ”Св. Успение Богородично” (Малката Богородица).
От 26.10.1965г. църквата е обявена за паметник на културата и изкуството и в нея е поместена галерия на възрожденската иконопис. В нея е подредена експозиция от 80 ценни икони. Тя е подготвена от историка Велко Тонев, художник-реставраторът Петър Бранев и архитект Камен Горанов. Иконите са предимно от XIX век и няколко от края на XVIII век. Те са събрани от храмовете на Варненска и Преславска епархия и отразяват най-добрата част от иконописното богатство в Североизточна България през епохата на Възраждането. Зографисани са предимно от майстори на Тревненската школа. Постепенно храмът, освен за музей, започва да се използва и като концертна зала. Изнасят се концерти предимно с класическа музика в рамките на международния фестивал ”Варненско лято” и при други събития. Олтарът на храма е превърнат в гримьорна за изпълнителите.
Но “Бог поругаван не бива”. Идва отново времето на възкресението на този прекрасен Божий храм. С Министерска заповед №92-00-0026 от 9.07.1991г. храм”Св.Атанасий” е върнат на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесет годишно прекъсване Варненският и Преславски Митрополит Кирил извършва чина на обновлението и отслужва първата света литургия. Така се възобновяват богослуженията в храма.
За председател на църковното настоятелство при храм “Свети Атанасий” с заповед №137 от 9.11.1991г. на Варненския и Преславски Митрополит Кирил е назначен протоиерей Любомир Попов. Той полага грижи за обновяване на църковния живот и храмовата сграда. По негово време се сменя дограмата в храма, оптимизира се осветлението и отоплението, построява се камбанарията през 2000 година и се остъклява притвора. В духовно-просветно отношение се провеждат беседи за младежи, неделно училище за деца, издава се енорийски лист и се създава интернет страница. Неделните служби са добре посещавани, но през седмицата храмът не функционира пълноценно. В понеделник винаги е затворен, а през осталото време от седмицата дверите му се отварят само от 9.30 до 12.30часа. Така желаещите да влязат в храма за молитва са доста ограничени.
В началото на 2003г. свещеноиконом Любомир Попов е сменен от председателското място първоначално от свещеник Дончо Александров, а после и от свещеноиконом Антон Парушев, но и в двата случая той отказва да изпълни заповедта на Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил.
На 23(неделя).03.2003г. архимандрит Серафим, свещеноиконом Иван Илчев, протоиерей Стоян Махлелиев, протоиерей Божидар Янакиев и свещеник Дончо Александров заедно с придружаващите ги миряни отиват в храм ”Св.Атанасий” да отслужат света литургия. Входната дворна врата е залостена от няколко миряни привърженици на свещеноиконом Любомир Попов, а отпред стои един известен варненец, имащ се за голям патриот, член на църковното настоятелство заедно с момчета от охранителна фирма, наета за целта и категорично отказва да допусне свещениците да отслужат неделната литургия. За първи път в историята на храма български свещеници са възпрепятствани да служат литургия и то от уж свои сънародници и християни, някои прокламиращи се за големи патриоти. Това и турците по време на робството не са си позволявали да направят в този храм.
Една печална страница от съвременната ни българска църковна история. На най-големия християнски празник – Възкресение Христово – през 2003г. Любомир Попов официално обявява, че преминава към разколниците.
Макар, че напуска Българската Православна Църква, Любомир Попов прави опит да окупира храма и да го превърне в разколнически. През месец юли същата година с решение на църковния съд той е низвергнат от сан и престава да бъде свещеник.
Свети Атанасий в своя земен път рязко се противопоставял на ересите и разколите и сега с небесната си помощ не позволи храма, носещ неговото име да стане разколнически.
От месец май 2003 година свещеноиконом Антон Парушев поема грижата за храма, а от декември същата година предстоятел става свещеник Дончо Александров.
На 18.01.2004г. Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил освещава намиращия се в долната част на камбанарията в притвора на храма параклис, посветен на Св.вмчк Мина.
Новият предстоятел на храма заедно с утвърденото от Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил църковно настоятелство в състав: Христо Манев, Радослав Дъров, Владимир Костов и Крикор Андреасян си поставят за задача да полагат неуморни грижи за възстановяване на църковния живот, духовното издигане на паството и благолепието на храма. Раната върху християните от предизвикания разкол от Любомир Попов е много голяма.
Църковното настоятелство не само, че не наследява никакви финансови средства от настоятелството начело с Любомир Попов, но и дългове към св. Митрополия.
Въпреки това тежко състояние започва да функционира неделно училище за деца, редовно се провеждат беседи за младежи и възрастни, закупуват се много нови книги и се създава библиотека достъпна за всички желаещи духовно да се просвещават. С помощта на добри професионалисти се изгражда нова интернет страница на храма, отпечатват се листовки, засягащи важни теми, касаещи духовния живот на християните. През 2005 година започва издаването на храмовото списание “Амвон”, което се разпространява безплатно в тираж от 1000 броя.
От 2006 до 2008 година се извършва основен ремонт на храма отвън и от вътре, оптимизира се отоплението и осветлението в църквата, оградата се преустройва и пребоядисва като се поставят върху нея кръстове от ковано желязо, за да придобие църковен вид, на централния вход, водещ към църквата се построява арка, на която в ниша се поставя керамична икона на Свети Атанасий и врата от ковано желязо . Озеленяват се площите около храма и заедно със засадените дръвчета, цветя и направеното малко езеро създават радост на посетителите. В чест на 170 годишнината на храма се изгражда новата чешма на двора и в нишата и е изписана иконата “Христос със самарянката”.
В резултат на неуморните грижи и усилия на църковното настоятелство и енориашите, се стига до днешния ден, в който храм “Свети Атанасий” посреща своята 170 годишнина с онова обновено благолепие, живост и действеност на църковния живот, които го издигат като твърдина на православния дух във Варненска и Великопреславска епархия.
ИЗКУСТВОТО В ХРАМ ”СВ. АТАНАСИЙ”
Храм ”Свети Атанасий” е трикорабна базилика с голяма остъклена нартика и богата вътрешна украса. Забележителна е дърворезбата на иконостаса, владишкия трон и тавана. Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостаса със силно впечатляваща дърворезба, носещ почерка на майстори от тревненската школа. Като доказателство за това се явяват и характерните розети слънца. Иконостасът, владишкият трон и проскинитариите са позлатени и това придава още по-голяма тържественост и красота. Боите преливат една в друга и така създават празник за окото. В орнаментиката изобилстват растителни мотиви, сложни плетеници от лозови, дъбови и акантови листа и многобройни образи на животни – лъвове, риби и райски птици. Историческите данни сочат, че храмовият образ на Св.Атанасий е дело на созополския зограф Димитър. Повечето от иконите са от първата половина и от средата на XIX век и са изработени от тревненските зографи Захария Ценюв и поп Димитрия. Празничните икони са 28 и са особено впечатляващи. Освен 12-те основни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово, например, са изобразени и моменти от живота на св.Богородица и други светии. Иконостасът завършва с три големи кръста. От 1975 до 1978г. дърворезбата и иконите са реставрирани. Иконите в храма са много и с голяма художествена стойност. Освен задължителните икони на Господ Иисус Христос, Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител има икони и на: Св. Атанасий, Св. Пантелеймон, Св. Николай, Св. Спиридон, Св. пророк Илия, Св. Четиридесет мъченици, Св. Архангел Михаил, Св. Константин и Елена, Св. Йоан Рилски, Св. Петка, Св. Неделя и др.
Забелижителна и интересна е иконата на Св. вмчк. Димитър заедно със Св. вмчк. Мина, възседнали коне и в долната част са изобразени житийни сцени от двамата светци. Рядко срещана е и иконата на тримата гръцки светци Св. Герасим, Св. Спиридон, Св. Дионисий Закинтски, както и иконата на Св. Ефтимий Велики.
На балкона в храм “Свети Атанасий” се намира забележителният музей на възрождеската иконопис, към който проявяват изключителен интерес много българи и чужденци . В експозицията са подбрани и подредени 52 икони от XVIII-XIX век, които отразяват най-доброто иконописно творчество в североизточна България през епохата на Възраждането. Иконите са рисувани главно от зографи на Тревненската школа, сред които личат имената на Захарий Цанюв и неговия син Никола, Йонко п.Димитров, Койчо Досев и Кънчо Иванов, но в експозицията има и икони от Самоковската школа дело на Сотир п.Даскалов и от иконописната школа на Шумен(появила се в средата на XIXвек) с представители Никола Василев, Васил Беделев и Атанас Кърклисийски.
В уникалната сбирка могат да се видят няколко икони на Господ Иисус Христос и на Св. Богородица с младенеца, Св. Троица, Св. Йоан Кръстител, а също така на едни от най-почитаните светци като: Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай – една от иконите му е с житийни сцени, Св. братя Кирил и Методий, Св. Мина. С повече от една икона са представени Св. Атанасий, Св. пророк Илия и Св. Харалампий.
Иконата на Св. Антоний е изобразена с четири сцени от житието му, забележителни са и тези на Св. ап. Филип, Св. Марина, Св. Архангел Михаил, Св. Четиридесет мъченици. Интерес представлява и по-рядко срещаната икона на Св. свещеномъченик Власий, покровител на стадата, пастирите и сеячите. Под неговия образ са нарисувани три битови картини: мъката на стопанина при смърт на добитъка и упованието му на Св. Власий, стадата му, къщата, цъфналите дървета.
Празничните икони на Рождество Христово, Рождество Богородично, Благовещение, Вход Господен в Йерусалим, Тайната вечеря, Възнесение Господне и Успение Богородично будят възхита и преклонение. В експозицията се отличават и няколко уникални и рядко срещани икони като: Христос Убрус, две икони на Св. Богородица Млекопитателница и Сътворението на света с пет сцени.
Освен иконите посетителите на музея могат да видят и специално подбрана и подредена във витрини прекрасна църковна утвар от XVIII-XIX век.
Из книгата на Протойерей Дончо Александров “170 години храм Св.Атанасий град Варна”
СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ХРАМ “СВ.АТАНАСИЙ”
през периода 1939-1961година
Ставрофорен свещеноиконом
Мирон Димитров Райчев
Роден на 24.05.1907г. в град Варна.
Завършил Софийска духовна семинария.
Преди да стане свещеник е работил като чиновник във Варненска и Преславска Митрополия.
Ръкоположен за дякон на 30.08.1930г., а за свещеник на 28.02.1931г. от Негово Високопреосвещенство Велички епископ Андрей.
Назначен е за свещеник в трета Търговишка енория.
От 1.01.1939г. е назначен за председател на храм ”Свети Атанасий” град Варна Той е първия български духовник предстоятел на храма “Свети Атанасий”. Полага много големи усилия са съживление на енорийския живот и за благолепието на храма. Служи в него до 8.05.1952г., когато е преместен в Катедралния храм ”Св. Успение Богородично”. През същата година е избран за член на Епархийския съвет.
На 1.05.1955г. е назначен за председател на Катедралния храм, а на следващата година е освободен от тази длъжност. Извън енорийската си дейност е изпълнявал длъжността председател на църковната свещоливница в град Варна.
На 8.01.1956г. е въведен в чин “Протоиерей“ от Негово Висококопреосвещенство Варненски и Преславски Митрополит Йосиф. На 1.05.1962г. е въздигнат в чин “Свещеноиконом”, а на 8.01.1968г. в Катедралния храм ”Св. Успение Богородично” Варненски и Преславски Митрополит Йосиф го удостоява с офикия “Ставрофорен свещеноиконом”.
Починал на 24.11.1987 година в град Варна.
Ставрофорен свещеноиконом
Иван Вълков
Роден на 15.11.1904г. в село Хърсово, Ново-Пазарска околия.
Завършил Софийска духовна семинария и по-късно Търговска академия в град Варна.
Работил като чиновник в Архиерейско наместничество град Шумен.
Ръкоположен за свещеник на 9.08.1927г. от Негово Високопреосвещенство Варненски и Преславски Митрополит Симеон и назначен на енорийско служение в храм “Св. пророк Илия” гр.Варна.
На 8.08.1949г. по нареждане на милицията заедно със семейството му е изселен от Варна и изпратен в село Професор Златарски Тервелско. От 1.06.1950г е назначен на служение при храм “Св. Георги” гр.Толбухин, а малко по-късно през същата година е преместен в храм ”Св. Троица” в същия град. След две години на 23.06.1952г. е изселен в село Коларци Тервелско, но в същата година се завръща във Варна и отново е назначен в храм ”Св. пророк Илия”. На 9.04.1953г. е преместен да служи в старинен храм “Св. Успение Богородично” (известен като Малката Богородица). От 1955г. е назначен за председател на старинния храм.
От същата година започва да служи и в храм ”Свети Атанасий” и под негово ръководство се извършват ремонтни дейности. Сменят се единичните с двойни прозорци. Подсушава се северната страна с постилане околовръст със специален балчишки камък. Храмът е основно почистен и пълен с богомолен народ. Отец Иван Вълков изживял тежко решението през 1961г. храмът да се превърне в музей. Не можал да се примири с тази гавра с църквата. През 1957г. е освободен от председателството на стариния храм ”Св. Успение Богородично”, а на 10.10.1959г. отново е назначен на същата длъжност. Бил е член на Епархийския съвет.
На 26.04.1949г. в храм ”Св. Пророк Илия” Варненски и Преславски Митрополит Йосиф го отличава с офикия “Протоиерей”. На 8.01.1956г. е въздигнат в чин “Свещеноиконом”, а на 26.12.1977г. в Катедралния храм ”Св. Успение Богородично” е отличен с офикия ”Ставрофорен свещеноиконом” от Митрополит Йосиф.
През 1964г. е освободен от щатна енорийска длъжност поради пенсионирането му и от 1.03.1965г. му се възлага да служи в храм “Св.Параскева” гр.Варна.
Починал на 30.09.1999г. в гр. Варна.
Свещеноиконом
Георги Неделчев
Роден на 22.10.1907 г. в село Игнатиево Варненско. Завършил Софийска духовна семинария.
Ръкоположен за свещеник на 2.01.1931г. и изпратен на енорийско служение в град Долен Чифлик.
От 28.05.1945г. е назначен за Архиерейски наместник в град Провадия.
Освободен от тази длъжност на 1.02.1949г. и назначен само на енорийско служение в същия град.
От 8.05.1952г. е преместен на служение при храм ”Свети Атанасий” гр. Варна, а от 1957г. е назначен за председател на старинния храм ”Успение Богородично”.
Две години по-късно е освободен от тази длъжност на председател и след известно време отново е назначен да изпълнява председателското задължение.
От 1.01.1973г. е освободен от щат поради пенсиониране, но остава в старинния храм ”Св. Успение Богородично” като празничен свещенослужител.
На 29.01.1961г. е въздигнат в чин “Протоиерей” от Варненски и Преславски Митрополит Йосиф, а на 26.12.1977г. в Катедралния храм ”Св. Успение Богородично” е отличен с офикия “Свещеноиконом”.
Починал на 29.06.1985г. в град Варна.
Из книгата на Протойерей Дончо Александров “170 години храм Свети Атанасий град Варна”